Обогатените храни – добри или лоши са?
Ако прочетете етикетите на храните, когато отивате да пазарувате, ще видите, че много от тях са обогатени с витамини и други съставки. Но какво точно означава това? Каква е разликата между обикновените и обогатените храни? В крайна сметка, наистина ли тези храни са полезни за здравето, за разлика от останалите?
Млечните продукти, тестените изделия и дори личните хигиенни продукти съдържат добавени витамини, минерали и други хранителни вещества, които ги правят „по-здрави“. В тази статия ще ви разкажем какво са обогатени храни и дали са полезни за вашето здраве.
Какво точно са обогатени храни?
Световната здравна организация (СЗО) публикува Насоки за обогатяване на храните с микронутриенти. Това е ръководство за храненето от гледна точка на общественото здраве, главно за да предостави практически инструкции за мениджърите на обществено здравеопазване, свързани с храненето. Въпреки това е полезно за всички, които работят за контрола на недохранването на микроелементите, включително хранителната промишленост, както и за всеки, който трябва да прилага, наблюдава и оценява методите за помощ.
Според регламентите обогатените храни трябва да бъдат декларирани като такива на етикетите им.
Обогатената храна е тази, към която са добавени едно или повече естествени вещества. Или защото първоначалното количество хранително вещество е било минимално в началото, или защото е изчезнало по време на обработката.
Обичайна практика е да се добавят по-големи количества микроелементи от първоначално съдържащите се в храната. Например млякото съдържа витамин D, макар и в ограничени количества. По този начин млякото се обогатява с този витамин по време на неговата преработка. Пшеницата губи голяма част от витамините си по време на преработката. Хранителната индустрия често използва тази практика, за да компенсира загубените хранителни вещества.
Защо храната трябва да се обогатява?
Основното предимство на обогатяването на храната в сравнение с други методи, които могат да увеличат съдържанието на микроелементи в диетата, е, че те не изискват от хората да променят хранителните си навици.
Обогатяването спомага за увеличаване на приема на микроелементи, така че потребителят да не се налага да променя нормалната си диета. Това е от полза за цялото население, особено за живеещите в райони с ограничени ресурси.
Обогатяването е обичайна практика от няколко десетилетия, тъй като помага за намаляване на някои хранителни дефицити сред населението.
Примери за важността на обогатените храни
Намаляването на йодния дефицит в много страни е един пример за хранителна помощ. Йодът е от съществено значение за образуването на хормони на щитовидната жлеза. Те са отговорни за регулирането на растежа и метаболитните процеси.
Този тип дефицит води до умствено увреждане и вроден хипертиреоидизъм при кърмачета и деца или гуша при възрастни. Йодът обикновено се среща в морските дарове, като риба, миди и водорасли. По този начин хората, живеещи в близост до морето, рядко имат проблем с недостиг на йод.
Първите примери за ефективна йодна програма се проведоха в Швейцария и щата Мичиган.
Дефектите на фолиевата киселина и невралната тръба
В началото на 70-те години вече е ясна възможната връзка между диетата и честотата на дефектите на невралната тръба. Това е вид дефект, който засяга правилното развитие на мозъка, гръбначния мозък или гръбначния стълб на плода.
До средата на 70-те години тази връзка между фолиевата киселина и вродените дефекти вече е основа за ранни клинични изпитвания. Проучванията показват, че добавката на фолиева киселина е ефективен начин за намаляване на честотата на дефекти на невралната тръба.
И накрая, препоръчваме да наблюдавате редовния прием на обогатена храна от диетолог, за да избегнете прекомерния прием на храна.
